Сън
Вятърът тихо ми шепне:
"Заспивай малко нервно бебе."
Събуждам се на сутринта и се чудя...
Сън ли беше или просто фантазия?
Някак си пак дишам, когато заспя.
Изчезна моята цветна дъга!
А живееше някога тя в моята черна стая.
Трудно заспивам и лесно се будя.
Уморен от нищото, май се губя?
С промит мозък, в друг свят живея.
Раждам се наново и наново, всеки път, когато се разсмея.
А смея се аз, смея на сила...
Понякога си представям, че съм на моята вила,
с любовта ми мила,
и живеем си ние сладко,
и животът ни тече гладко.
"Ставам, мамо, само още малко..."
"Заспивай малко нервно бебе."
Събуждам се на сутринта и се чудя...
Сън ли беше или просто фантазия?
Някак си пак дишам, когато заспя.
Изчезна моята цветна дъга!
А живееше някога тя в моята черна стая.
Трудно заспивам и лесно се будя.
Уморен от нищото, май се губя?
С промит мозък, в друг свят живея.
Раждам се наново и наново, всеки път, когато се разсмея.
А смея се аз, смея на сила...
Понякога си представям, че съм на моята вила,
с любовта ми мила,
и живеем си ние сладко,
и животът ни тече гладко.
"Ставам, мамо, само още малко..."
© Светлозар Андреев All rights reserved.
