Сън

Poetry » Other

777 0 12

Защо винаги сънувам това място?
Толкова е далечно...
Само веднъж била съм там,
и още стотици пъти насън...
Но когато затворя очи...
сякаш спомените бледи
се превръщат в пъстрокрили пеперуди
и направо от завивките
ме отнасят високо...
Като погледна надолу -
заспали улички и къщурки,
а уличните лампи скучаят "будуващи"...
Луната тешеше една новородена звезда...
Горчиво плачеше тя,
че на Земята сега е сълза.
В очите на човека, който най-много обича...
Тогава заваля...
Небето страда... Спрях да виждам пътя...
Ще позная, че съм стигнала,
когато чуя гласа ти на брега...
По дългата "мидена" пътека...
Не започвай без мен!
Като те ожули мидичка
няма да има кой да целуне раничката...
Не ще чуеш песента на раковината,
ако ме няма...
А аз не ще се събудя, преди да съм те видяла,
нощта би била пропиляна...
Само насън мога нашето лято да върна...
Липсваш ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

The_gold_f (Веселина Костадинова)

Винаги съм обичала сънищата...лощото е,когато се събудищ.Важното е те да не ти пречат да се бориш с действителността!Поздравчета за хубавото стихотворение!

2008-01-28T14:34:06+02:00
deiz (Дилианна Димитрова)

Каква нежност лъха ,каква любов!Поздрав и от мен!

2008-01-28T14:12:38+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Много хубав стих!

2008-01-27T17:39:55+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Прекрасен е стихът ти!

2008-01-27T15:12:03+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Като погледна надолу -
заспали улички и къщурки,
а уличните лампи скучаят "будуващи"..."

Ех,тези сънища...Във тях живее
навярно второто ни "аз"
и там намираме спасение...
И време за отговор и бягство...

2008-01-27T14:12:47+02:00