Сън
Защо винаги сънувам това място?
Толкова е далечно...
Само веднъж била съм там,
и още стотици пъти насън...
Но когато затворя очи...
сякаш спомените бледи
се превръщат в пъстрокрили пеперуди
и направо от завивките
ме отнасят високо...
Като погледна надолу -
заспали улички и къщурки,
а уличните лампи скучаят "будуващи"...
Луната тешеше една новородена звезда...
Горчиво плачеше тя,
че на Земята сега е сълза.
В очите на човека, който най-много обича...
Тогава заваля...
Небето страда... Спрях да виждам пътя...
Ще позная, че съм стигнала,
когато чуя гласа ти на брега...
По дългата "мидена" пътека...
Не започвай без мен!
Като те ожули мидичка
няма да има кой да целуне раничката...
Не ще чуеш песента на раковината,
ако ме няма...
А аз не ще се събудя, преди да съм те видяла,
нощта би била пропиляна...
Само насън мога нашето лято да върна...
Липсваш ми...
Толкова е далечно...
Само веднъж била съм там,
и още стотици пъти насън...
Но когато затворя очи...
сякаш спомените бледи
се превръщат в пъстрокрили пеперуди
и направо от завивките
ме отнасят високо...
Като погледна надолу -
заспали улички и къщурки,
а уличните лампи скучаят "будуващи"...
Луната тешеше една новородена звезда...
Горчиво плачеше тя,
че на Земята сега е сълза.
В очите на човека, който най-много обича...
Тогава заваля...
Небето страда... Спрях да виждам пътя...
Ще позная, че съм стигнала,
когато чуя гласа ти на брега...
По дългата "мидена" пътека...
Не започвай без мен!
Като те ожули мидичка
няма да има кой да целуне раничката...
Не ще чуеш песента на раковината,
ако ме няма...
А аз не ще се събудя, преди да съм те видяла,
нощта би била пропиляна...
Само насън мога нашето лято да върна...
Липсваш ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
