Очите бавно притвори
и усмихни ми се насън,
със длани топли прегърни
и нека нека вие буря вън.
Аз ще се сгуша тихо в теб
и ще докосна с нежни устни
косите ти коприна мека
и пръстите ти тъй изкусни.
Не ще забравиш този миг
когато в мрака бил си с мен
и сънят от очите изтрит
в ума на двама ни ще е пленен.
© Зл Павлова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
