Ти снощи беше тук, до мен,
дошла в съня ми тъй случайно,
щаслив във твоя плен,
в съня си радвах се безкрайно.
Но на сутринта, когато пак зората
огря във пурпур чезнещия мрак,
всели се в сърцето ми тъгата,
че с нощта отишла си си пак.
И чакам аз отново с нетърпение
да падне мракът чер навън
и ти, любимото видение,
да дойдеш пак във моя сън,
нощта за мен, е светъл ден.
http://www.vbox7.com/play:c1fee53ec8
© Динко Милев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
