Ти снощи беше тук, до мен,
дошла в съня ми тъй случайно,
щаслив във твоя плен,
в съня си радвах се безкрайно.
Но на сутринта, когато пак зората
огря във пурпур чезнещия мрак,
всели се в сърцето ми тъгата,
че с нощта отишла си си пак.
И чакам аз отново с нетърпение
да падне мракът чер навън
и ти, любимото видение,
да дойдеш пак във моя сън,
нощта за мен, е светъл ден.
http://www.vbox7.com/play:c1fee53ec8
© Динко Милев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
