Очите ми прегръща мракът,
от нежната му шепа лъхва тишина.
А дланите му ласкаво поемат
умората и мойта самота.
Спокойна радост ме повежда
по тръпните пътеки на съня.
И не тежат ръцете ми от болка,
нозете ми танцуват с лекота.
Упойваща – и тъжна, и прекрасна,
е музиката на съня
© Елена Бързева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубав стих!