Очите ми прегръща мракът,
от нежната му шепа лъхва тишина.
А дланите му ласкаво поемат
умората и мойта самота.
Спокойна радост ме повежда
по тръпните пътеки на съня.
И не тежат ръцете ми от болка,
нозете ми танцуват с лекота.
Упойваща – и тъжна, и прекрасна,
е музиката на съня
© Елена Бързева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубав стих!