14.02.2007 г., 10:57 ч.

СЪН 

  Поезия
715 0 5
СЪН

Очите ми прегръща мракът,

от нежната му шепа лъхва тишина.

А дланите му ласкаво поемат

умората и мойта самота.

Спокойна радост ме повежда

по тръпните пътеки на съня.

И не тежат ръцете ми от болка,

нозете ми танцуват с лекота.

Упойваща – и тъжна, и прекрасна,

е музиката на съня

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??