Стоя пред къща.
Две са стъпалата.
Вратата – черна,
с кантове в позлата.
Отваря се и виждам мен,
вървя по коридора затъмнен.
Влизам в стая тиха, запрашена,
в светлина оскъдна, приглушена,
ме гледа образ от картина,
висяща над угаснала камина.
Оглеждам се и всичко заговаря.
На миналото скрина се отваря. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up