Стоя пред къща.
Две са стъпалата.
Вратата – черна,
с кантове в позлата.
Отваря се и виждам мен,
вървя по коридора затъмнен.
Влизам в стая тиха, запрашена,
в светлина оскъдна, приглушена,
ме гледа образ от картина,
висяща над угаснала камина.
Оглеждам се и всичко заговаря.
На миналото скрина се отваря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация