16.11.2017 г., 12:36 ч.

Сън 

  Поезия
398 0 0
Стоя пред къща.
Две са стъпалата.
Вратата – черна,
с кантове в позлата.
Отваря се и виждам мен,
вървя по коридора затъмнен.
Влизам в стая тиха, запрашена,
в светлина оскъдна, приглушена,
ме гледа образ от картина,
висяща над угаснала камина.
Оглеждам се и всичко заговаря.
На миналото скрина се отваря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Всички права запазени

МаЖор

27.02.2017год.

Предложения
: ??:??