Сън
Любовта ни удари се в тъмния ръб
на времето, странно замръзнало
и хладно се гледахме, обърнали гръб
на чувствата в трепет избързали.
Над нас вежди сключи огромната нощ,
погледна с насмешка студена.
Две мишцици бяхме за нейната мощ
сред черна - враждебна вселена.
Усещах как бие самотно сърцето
с надежда, че пак ще те срещне -
момичето нежно, дошло от небето,
дарило ме с късчета звездност.
И с тази мечта най-невинна заспах -
сънувах живота си евтин...
сънувах вълшебния наш земен грях,
след който във рая приеха ни.
© Младен Мисана All rights reserved.
