Сън
Любовта ни удари се в тъмния ръб
на времето, странно замръзнало
и хладно се гледахме, обърнали гръб
на чувствата в трепет избързали.
Над нас вежди сключи огромната нощ,
погледна с насмешка студена.
Две мишцици бяхме за нейната мощ
сред черна - враждебна вселена.
Усещах как бие самотно сърцето
с надежда, че пак ще те срещне -
момичето нежно, дошло от небето,
дарило ме с късчета звездност.
И с тази мечта най-невинна заспах -
сънувах живота си евтин...
сънувах вълшебния наш земен грях,
след който във рая приеха ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
