Mar 22, 2006, 9:07 PM

СЪН

  Poetry
1.1K 0 7

              СЪН

Ти идваш тихо в моя сън
лекичко почукваш на вратата
и само нощна птица там навън
крещи самотна в тъмнината.

Аз бавно се измъквам от леглото
и тръгвам с теб - къде не знам;
политам сред звездите и луната ,
защото знам че ти си там.

И двамата потъваме в забрава
и бродим цяла нощ навън,
но знай че да запомним трябва-
това е само хубав сън!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...