Oct 19, 2011, 12:13 AM

Сън

  Poetry » Love
1.6K 0 5

                                                                             Посветено на М.

 

 

Да те чакам или не? - Не зная.

Възможностите ми са две,
чупя пръсти и гадая
как да слеем наш'те светове.

От всички те пазя 
в една-едничка песен.
Обичам я или я мразя,
отговорът не е лесен.

Невиждани очи, ми казват,
бързо се забравяли - Дали?
Ала това, което те не знаят,
е че сърцето ми на теб принадлежи.

Съня ми ти спохождаш
всяка нощ, поне за малко,
сякаш ми напомняш,
че да те обичам не е жалко.

Една-едничка песен пея
всяка нощ, преди към теб в съня
да полетя, за да знаеш, че те каня
да бъдеш с мен, докато спя!


Да те чакам или не? - Вече зная,
възможноста ми вече е една,
чупя пръсти и гадая
как ли мога винаги да спя!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...