Сън ли беше, или не
аз когато те целунах
там, под синьото небе,
в сенокосната бабуна?
Сън ли беше, или не
моя праг кога прекрачи
на тъканото черже
боса и пристъпи в здрача?
Сън ли беше, или не
в люлката като положих
мъничкото ни синче
до свещеното ни ложе?
Ако всичко туй не бе,
щяхме ли сега да бъдем
аз - лиричното щурче,
ти - звезда, опора, съдник.
© Иван Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
щурче с присъда.