Сън на гларус

Poetry » Other

900 0 11

Аз съм само един тъжен остров

в есенното море на безкрая.

Загубено камъче от Вселената в архипелага на Нищото.

Няма го моето име - не съм отбелязан на никаква карта -

и в никоя книга за мен нищо не пише.

Обезличен съм от делничност -

като илюзия в мрака витая,

не забелязва никой даже, че все още дишам...

Ако сторя добро - приема се

като задължителна запетая,

ако нищо не сторя - отблъскват ме

като досадна мисъл...

И плувам, плувам в дълбокото,

но не изпускам от поглед брега, защото зная -

крехка дъга изписва моя килватер...

Мечтая за бури, за океански безкрай мечтая,

а слушам само коралите вечер

и сънувам, сънувам екватора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goredoly (Миглена Цветкова)

Много хубаво!

2013-09-19T16:14:06+03:00
Eia (Росица Танчева)

Обезличен от делничност, но мечтаещ безкрая...
Трагизмът на съвременния човек, намерил великолепен поетичен израз.
Много ми хареса!

2013-09-19T16:09:07+03:00
Greenheart (Теодора Петрова)

Неееее,без тъга!......
Хареса ми!

2013-09-18T18:34:00+03:00
radiola (Рада Димова)

Поздравления за 100тното ти стихотворение!Всички бихме били обезличени от делничност,ако се бяхме оставили Делника да ни вземе здравето!Празник може да бъде дори едно есенно листо,една хубава песен от старото време,една хубава книга и т.н.Ти знаеш по–добре от мен...Така,че човек,родил такава хубава творба, не може да е обезличен!А и мечтите–те също са празник...

2013-09-18T13:39:02+03:00
voda (Елица Ангелова)

Със закъснение го прочетох - нямах компютър през последните дни.
"Мечтая за бури и за океански безкрай мечтая" - хареса ми тази неспокойна и търсеща душа.

2013-09-18T01:29:26+03:00