Сън на гларус
Аз съм само един тъжен остров
в есенното море на безкрая.
Загубено камъче от Вселената в архипелага на Нищото.
Няма го моето име - не съм отбелязан на никаква карта -
и в никоя книга за мен нищо не пише.
Обезличен съм от делничност -
като илюзия в мрака витая,
не забелязва никой даже, че все още дишам...
Ако сторя добро - приема се
като задължителна запетая,
ако нищо не сторя - отблъскват ме
като досадна мисъл...
И плувам, плувам в дълбокото,
но не изпускам от поглед брега, защото зная -
крехка дъга изписва моя килватер...
Мечтая за бури, за океански безкрай мечтая,
а слушам само коралите вечер
и сънувам, сънувам екватора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
