Сън в реалността 2
1.3K
0
0
Съжалявам , че пак
превърнах съня ти в сълзи.
Непохватен съм,зная.
Правя само бели.
И мракът във стаята
без да искам разбих
Ще почист стъклата.
не се тревожи.
Ти ме познаваш,
аз съм си същия.
Сам,ненормален,
често усмихнат.
Наминах случайно..
не почуках дори.
Но резето
не беше поставено
Пак случайно, нали?
Завих се пред входа
с одеало от дъжд.
Сякъш то ще помогне
да се превърна във мъж.
Не успявам , не мога...
Питай, който решиш.
А за това, че капя по пода
навярно ще ме извиниш.
Исках само да занеш,
че моите пътища
в себе си често оставят
разни посоки за връщане.
И винаги мога да мина
през крайпътната врата.
И безмълвно да отмия
от любовта ти праха.
***
"Издърпай ме долу,
аз не се страхувам..."
(KoЯn)
Дръпни ме,докато сърцето
подлага страха на тълкование.
Аз съм детето,
което рисува
с пръст по стъклото
на твоята стая.
Сам съм.
И още съм буден,
понеже те чух.
А и сънят е досаден...
Издърпай ме,а?
Дръпни ме при себе си,
ще те науча да правиш
рисунки по пясъка.
РЯдко говоря...
Гледам малко отнесено.
Тук и без друго
всички ме мразят.
Ще пришием към въздуха
вятърни късчета...
Ще търсим посоки
някъде в мрака...
Ще вдигнем хвърчилото,
от вятъра лъснато.
Дръпни ме при себе си!
Така го желая...
***
Изпаднала от Рая пурпурна ябълка
виси пред очите ми, кристална и чиста.
В поток от съмнения, сред душ от проблясъци,
се носи самотно, поела наникъде...
В мрежа от слънчеви знаци оплетена,
плава ад плясък и златни вълни.
Над море от неверие плава и гледа
за въздушни прозорци и безплътни врати.
тя не знае за времето...Не помни греха.
Парченцата спомени са отдавана изстрити.
И без свое листенце, без път, без крила,
тя се носи свободно...Преди да я откъсна.
***
Тя разлисти старателно лунните сенки.
Намери патека на светли петна.
Късчета блясък - в жертва пренесени
от Господ със маска. И късчета прах.
И кръв по пътеката.Лъчезани усмивки.
Кръсче изгубено,топли отблясъци.
До бяло разцъфнали детски наивности
и възрастен вятър.Лунен вятър и пясък.
С покълнали надежди тя тръгна надолу -
в ръка с букет от широките мисли.
Надолу.Сама.Сред бездомни отломки
от нечии мисли.И своето минало.
превърнах съня ти в сълзи.
Непохватен съм,зная.
Правя само бели.
И мракът във стаята
без да искам разбих
Ще почист стъклата.
не се тревожи.
Ти ме познаваш,
аз съм си същия.
Сам,ненормален,
често усмихнат.
Наминах случайно..
не почуках дори.
Но резето
не беше поставено
Пак случайно, нали?
Завих се пред входа
с одеало от дъжд.
Сякъш то ще помогне
да се превърна във мъж.
Не успявам , не мога...
Питай, който решиш.
А за това, че капя по пода
навярно ще ме извиниш.
Исках само да занеш,
че моите пътища
в себе си често оставят
разни посоки за връщане.
И винаги мога да мина
през крайпътната врата.
И безмълвно да отмия
от любовта ти праха.
***
"Издърпай ме долу,
аз не се страхувам..."
(KoЯn)
Дръпни ме,докато сърцето
подлага страха на тълкование.
Аз съм детето,
което рисува
с пръст по стъклото
на твоята стая.
Сам съм.
И още съм буден,
понеже те чух.
А и сънят е досаден...
Издърпай ме,а?
Дръпни ме при себе си,
ще те науча да правиш
рисунки по пясъка.
РЯдко говоря...
Гледам малко отнесено.
Тук и без друго
всички ме мразят.
Ще пришием към въздуха
вятърни късчета...
Ще търсим посоки
някъде в мрака...
Ще вдигнем хвърчилото,
от вятъра лъснато.
Дръпни ме при себе си!
Така го желая...
***
Изпаднала от Рая пурпурна ябълка
виси пред очите ми, кристална и чиста.
В поток от съмнения, сред душ от проблясъци,
се носи самотно, поела наникъде...
В мрежа от слънчеви знаци оплетена,
плава ад плясък и златни вълни.
Над море от неверие плава и гледа
за въздушни прозорци и безплътни врати.
тя не знае за времето...Не помни греха.
Парченцата спомени са отдавана изстрити.
И без свое листенце, без път, без крила,
тя се носи свободно...Преди да я откъсна.
***
Тя разлисти старателно лунните сенки.
Намери патека на светли петна.
Късчета блясък - в жертва пренесени
от Господ със маска. И късчета прах.
И кръв по пътеката.Лъчезани усмивки.
Кръсче изгубено,топли отблясъци.
До бяло разцъфнали детски наивности
и възрастен вятър.Лунен вятър и пясък.
С покълнали надежди тя тръгна надолу -
в ръка с букет от широките мисли.
Надолу.Сама.Сред бездомни отломки
от нечии мисли.И своето минало.
© Христо Иванов All rights reserved.
