Сън за теб
Лекият бриз е посипан със дъх на море
и ми нашепва отдавна забравена мисъл,
че във съня си те срещнах. Не зная къде.
И че сънят се превърна за мене във смисъл.
И че светът е невидим за празни души. И че когато заспя - се събуждам до тебе. И че те виждам във мрака - затворил очи, истинска в миг на препускащо в мислите време.
И в полуспомен на вече отиващ си сън, аз те обичам, макар и такава - измислена. Знам, че не можеш да бъдеш реална навън и че съня ми превърна във моята истина.
И че светът е невидим за празни души. И че когато заспя - се събуждам до тебе. И че те виждам във мрака - затворил очи, истинска в миг на препускащо в мислите време.
И в полуспомен на вече отиващ си сън, аз те обичам, макар и такава - измислена. Знам, че не можеш да бъдеш реална навън и че съня ми превърна във моята истина.
© Георги All rights reserved.
