Сън за утрешния ден
Сън за утрешния ден
Когато въздухът е тежък
и прах в очите ти люти,
и смогът през гърдите реже
в Мумбай, Атина и Париж,
и птиците унило крачат
през жълта призрачна мъгла,
и в мръсния канал се влачи
зловонна, мътна тишина,
и океанът е найлонов,
и полюсът – без ледове,
ти вече си отрязал клона
крепил света със векове.
Сега какво – да полетиш ли?
Къде ще литнеш без криле?
И няма нацъфтели вишни,
и няма други светове.
Трепери трескава земята,
и кашля магма и калцит,
и нажежени небесата
разпукват твърдия ѝ щит
Дошъл е краят и ще свърши
на времето добрия ход.
Потънали са всички къщи.
Реките нямат вече брод.
Това ли искаш? Събуди се,
човечество, сега си тук.
Ти имаш време. Опомни се.
Спаси цветя, вода и звук.
И утре, щом очи отворим,
събудени от страшен сън,
да видим сините простори
и цялата земя навън.
© Слави Тодоров All rights reserved.
