Сънища
Сънят не идва при онези,
които крият тайни във нощта.
Когато слънцето залезе,
настава мрак и тишина.
Потъвам в сенки на безумие…
Обхваща моята душа
едно самотно пълнолуние
и тласка ме към лудостта.
Сънят – оазис ярък и далечен –
не идва дълги часове,
а после като гръм небесен
разбужда адски бесове…
Талази от измъчени кошмари
нахлуват в моите очи
и сенки на посърнали жетвари
ме дебнат със ръждясали коси.
Събуждам се обляна в пот и
сълзи,
но моля се отново да заспя.
И пак потъвам в неизречени
присъди,
в страстта и ужаса на грешната
душа.
Отдавна изгревът е минал –
потънала съм в светлина…
И новата надежда се събужда
във жарките лъчи на пладнина…
23.07.2006
© Мая All rights reserved.
