illusion (Мая)
21 42
4.12.2006 г., 0:24 ч.

Сънища 

  Поезия
1143 0 5

Сънят не идва при онези,

които крият тайни във нощта.

Когато слънцето залезе,

настава мрак и тишина.

Потъвам в сенки на безумие…

Обхваща моята душа

едно самотно пълнолуние

и тласка ме към лудостта.

Сънят – оазис ярък и далечен –

не идва дълги часове,

а после като гръм небесен

разбужда адски бесове…

 

Талази от измъчени кошмари

нахлуват в моите очи

и сенки на посърнали жетвари

ме дебнат със ръждясали коси.

Събуждам се обляна в пот и

                                      сълзи,

но моля се отново да заспя.

И пак потъвам в неизречени

                                   присъди,

в страстта и ужаса на грешната

                                      душа.

Отдавна изгревът е минал –

потънала съм в светлина…

И новата надежда се събужда

във жарките лъчи на пладнина…

 

23.07.2006

© Мая Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??