Нищо не знаеш ти за жестоките, черните сънища,

нищо не знаеш ти за това как оттам няма връщане.

Как зеленото на гората и писъкът, раздрал сърцевината,

отекват с плясък на тъмна вода в главата ми. 

Нищо не знаеш ти за плача, за тъгата,

нито за ужаса, който изпитвам от тишината.

Там съм сама и самотата има друго значение -

тя не е липса, тя е мрачно вдъхновение.

Нищо не знаеш ти за болката, разкъсваща душата ми,

нито за вярата в съдбата, която движи нещата.

Аз ще премина оттатък - ще преплувам тишината,

ще докосна с лъч тъмнината - аз ще премина оттатък.