Сънища
Има сънища, които може би са безопасни, само докато
са в спящото съзнание...
Още ли сънуваш как вземаш ръката ми
над маса в полупразно кафе,
как хвърляме притиснати погледи
в отдавна замислено аутодафе?
Още ли мислиш нощем за пясъка,
по който ги няма следите ни,
чуваш ли тогава писъка
на страшно самотните гларуси?
Още ли ме изпращаш с жадни очи,
а когато ме гледаш, смутен си,
и моето тръгване в тебе горчи,
и сякаш светът ти е тесен?
Още ли сънуваш как се впускаш след мислите
по отдавна лелеяни пътища?
Не е сън, това се е случвало истински
в много от моите сънища!
© Славяна All rights reserved.
