Nov 3, 2012, 12:01 PM

Сънища

791 0 0

Сънувах снощи едри пачки,

цели купища стотачки,

от лунните лъчи блестяха,

очите лудо засияха.

Ох, колко хубаво ми стана,

богат събуждам се зарана,

за всяко левче има място,

на беднотията ще кажа - баста!

Круиз ще барна до Гренада,

жена ще си намеря млада,

а в лъскавото Бе-Ем-Ве

секретарки ще ме чакат две.

Красавици, ех, боже, радост!

Ще карам свойта втора младост,

ще бъда бос и половина,

изтупан, лъснат с брилянтина.

Костюмите ми от Версаче,

не ще се стискам за петаче,

ще харча левчета на воля,

нали съм вече в нова роля -

на готин, бляскав, бизнесмен,

ще тичат всички подир мен.

Ще бъда медийна звезда

от утрото до вечерта -

шампанско, стриди и хайвер,

не ще да хрупам хляба чер.

Но в миг събудих се от сън,

студено лъхаше отвън,

краката бяха ми отвити,

изтръпнали дори петите.

На масата вместо стотачки

лежаха бирени капачки,

ех, господи, каква съдба -

богат да бъда във съня!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...