Сънища
Топлината на твоите ръце
във нощите студени ме гали.
Очите ти в спомени разтапят се
и в сънищата губят очертания.
И вятърът ми шепне тихо думите,
които в устните ти се отрониха.
Дали е всичко толкова изкуствено,
ще бъде ли след ден или е спомен?
Въжето в сънищата го съзирам
и чувствам го събудена как дърпа ме.
В кошмари все ръце ме спират,
но него те не могат да разкъсат.
От думите безкрайни оглушавам
и сляпа съм от хилядите погледи.
В мечти и спомени... и сънища,
без теб май лесно полудявам!
© Светла Димитрова All rights reserved.
