Sep 15, 2004, 12:16 PM

Сънувах

  Poetry
1.8K 0 0
Ех, приятелко,
много ли искам?
Искам покрив приличен
и приличен костюм,
свястна секси жена,
син и момиче...
Друго май не ми
иде наум.

Ех, приятелко,
снощи пак те
сънувах.
Беше пак със коси
на лъчи.
Пак те любих
и пак си отиде.
Пак остави
със нокти следи
по съня ми.
Уморен се събудих
и самотен,
и тъжен,
и притиснат във
клещите на нощта
Бе луната разлята
в окръжност.
Искам малко.
Ти само ела.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гриша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...