Jul 25, 2008, 6:08 PM

Сънувах...

  Poetry » Love
1.1K 0 1
Сънят бил от дявола.
Затова ли тъй просто 
в сънищата ми си Ти?
В дива, изпепеляваща прегръдка - двамата,
над пропаст с огнена лава, кънтим...
Сънувам те...
Аз моля - не чуваш!
Аз викам - напразно!
Сънувам те...
В един измислен свят...
Как ще ти кажа? В кой сън?
В кой ден -
че с кръстни мъки сама се наказах.
А ти - столетия вече - 
простен!
Сънувам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Цветанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....