Сънувай ме
Сънувай ме така че да намразиш
на утрото усмивката невинна
и делничните мисли на талази,
заприпкали към тебе безпричинно.
Сънувай ме открила чрез косите си
желанията твои съкровени
и бенките, които препрочиташ
поспреш ли във очите ми зелени.
Сънувай ме как в цвят на жълта дюля
те приютявам - слънчева прашинка,
и как са оживели всички кули
от пясъка на погледа ти синкав.
Сънувай ме!
Сънувай ме!
Сънувай, защото те обичам до полуда;
без теб денят ми нищичко не струва -
самотно сив във празната коруба,
а нощем...
Нощем в сън ще бъда твоя
и само там ще има смях и пролет,
познала на прегръдката покоя.
Сънувай ме! За сън със теб се моля!
© Валентина Лозова All rights reserved.
,
