Сънувам ли?
Наяве ли сънувам? Всъщност, сън ли е?
Или отново те измислям в моя свят -
тъй често ми напомнящ със прискърбие,
че чувствата ми само се четат...
Но няма да ти дам от тези думи.
Със тебе искам просто да мълча.
Намирам се, когато се загубя.
Тогава идва тази тишина,
в която ти пристъпваш като полъх -
ефирна и докосваща сърцето ми.
Настръхвам целия. От страст и обич.
Душата ми превръща се в ръце...
Гласът ми стига само да прошепна,
че искам те и себе си ти давам.
Нали любов е. Аз ще се протегна.
Към теб, защото искам да остана...
Сънувам ли? Отдавна не заспивам.
(Освен, когато те мечтая в стих).
До влюбеност, живот. Във този смисъл,
във който можеш да си само Ти!...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
