Сънуваш ли ме още...
Все още ли съм рана
в твоето сърце
Превърнах ли се вече
от обич във омраза,
или пък ...огънчето още тлее
Нощите ти още мъчи...
Сънуваш ли ме още...
Сънуваш ли,
онези топли, страстни нощи...
Момичето ,
превърнато в жена,
под ловките ти пръсти
Косите ми,
ухаещи на Пролет,
и устните със ягодов привкус
Сънуваш ли,
извивките
на страстното ми тяло
Нелюбено,
неопитно и недокосвано,
но толкова
с очи събличано
и толкова от мъжките очи
желано...
Единствено от тебе покорено
Сънуваш ли грехът ми
Сънуваш ли...
И помниш ли,
онез , жестоки думи
с които до живот,
нехайно ме дамгоса?
И знаеш ли ,
каква е болката,
когато без вина,
за цял живот
виновен си?
Цената, знаеш ли я?
Сънуваш ли ме още...
Аз сладък сън,
греховен ли съм
или
съм жесток кошмар,
от който скачаш в пот облян?
Сънуваш ли,
това, което беше
и което можеше да бъде,
ала никога не бе...
И всичко...
заради нехайно,
хвърлените думи...
Камък,
тежък камък,
разполовил за миг съдбите ни!
Сънуваш ли ме още...
Все още ли,
се чувстваш наранен
Сърцето, още ли боли
Сънуваш ли ме още...
Аз теб...
отдавна не...
12/04/2023
Valentina Mitova
© Valentina Mitova All rights reserved.