Сънят на делфина
Понякога съм твоят нощен блян.
Един делфин, към бъдното заплувал.
Душата ти - безбрежен океан,
все още като зов не просънувал.
От изгревите огнено трепти
планктонът на надеждите солени.
Червеното на моите мечти
през синьото на тънките ти вени.
И гларусите в литнали ята
напомнят само колко си дълбока.
Преди да те въздъхна в мисълта -
изчезваш като образ и посока.
Забулена от млечните мъгли,
или за миг разголена в прибоя,
сънят ми още дълго те боли,
дори да знам, че толкова си моя.
Докосвана от порив, не един,
поне за миг те имам... И си струва.
Водите ти... И оня бял делфин,
все още не успял да те преплува.
(Сбъднати предчувствия)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
