Понякога съм твоят нощен блян.
Един делфин, към бъдното заплувал.
Душата ти - безбрежен океан,
все още като зов не просънувал.
От изгревите огнено трепти
планктонът на надеждите солени.
Червеното на моите мечти
през синьото на тънките ти вени.
И гларусите в литнали ята
напомнят само колко си дълбока.
Преди да те въздъхна в мисълта -
изчезваш като образ и посока. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up