СЪНЯТ НА ДИНОЗАВРИТЕ

                                       СЪНЯТ НА ДИНОЗАВРИТЕ

                             И тръгнахме тогава -

                                                             по стъпките на кръговрата.

                             И после - хиляди години все вървяхме.

                             Да спрем до тук. Оттатък билото небето пада -

                                                                                    връз бялата пустиня,

                             каквато я видяха летящите ни братя.

                             Златистите поля не ще ни скрият от пожара

                             на залеза, обагрил остроръките дървета.

                             Кои сте вие, тайнствени ловци?! -

                                                                            замахнали със ножа.

                             Преди да го забиете в гърба ни, спрете! -

                             И вижте как извира светлината.

                             И как струи от хиляди очи,

                                                                       пронизали на битието мрака,

                             макар денят да е далече с дългите си нокти

                             и зейналата паст, изригваща реки от пламък.

                             Блажени са заспалите под капещия покрив

                             на старото небе, когато не сънуват.

                             И тази нощ ли?! -

                                                    все същите видения ще ни преследват:

                             лица на сфинксове и на кентаври смугли.

                             Не са ли те? - вестители на ордите, които ще обсебят -

                             пасищата, населени с дива скука

                                                                                 и нашите тела зелени.

                             Денят се готви да обсипе с жар

                                                                                трева и камък.

                             И вече се прокрадва в гънките на тишината.

                             Гадатели на утрешния ден, които сте оттатък,

                             не тътен чувате, а разредените въздишки  -

                             на Динозаврите, които ви сънуват.