6 авг. 2007 г., 15:56

СЪНЯТ НА ДИНОЗАВРИТЕ

1.1K 0 3
 

                                       СЪНЯТ НА ДИНОЗАВРИТЕ


                             И тръгнахме тогава -

                                                             по стъпките на кръговрата.

                             И после - хиляди години все вървяхме.

                             Да спрем до тук. Оттатък билото небето пада -

                                                                                    връз бялата пустиня,

                             каквато я видяха летящите ни братя.


                             Златистите поля не ще ни скрият от пожара

                             на залеза, обагрил остроръките дървета.

                             Кои сте вие, тайнствени ловци?! -

                                                                            замахнали със ножа.

                             Преди да го забиете в гърба ни, спрете! -

                             И вижте как извира светлината.


                             И как струи от хиляди очи,

                                                                       пронизали на битието мрака,

                             макар денят да е далече с дългите си нокти

                             и зейналата паст, изригваща реки от пламък.

                             Блажени са заспалите под капещия покрив

                             на старото небе, когато не сънуват.


                             И тази нощ ли?! -

                                                    все същите видения ще ни преследват:

                             лица на сфинксове и на кентаври смугли.

                             Не са ли те? - вестители на ордите, които ще обсебят -

                             пасищата, населени с дива скука

                                                                                 и нашите тела зелени.


                             Денят се готви да обсипе с жар

                                                                                трева и камък.

                             И вече се прокрадва в гънките на тишината.

                             Гадатели на утрешния ден, които сте оттатък,

                             не тътен чувате, а разредените въздишки  -

                             на Динозаврите, които ви сънуват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно е!
  • Много е хубаво!!!
    Поздрави!
  • "Блажени са заспалите под капещия покрив

    на старото небе, когато не сънуват."
    Липсваха ми стиховете ти...
    А този е прекрасен!
    Поздрав, Любо!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...