И тръгнахме тогава -
по стъпките на кръговрата.
И после - хиляди години все вървяхме.
Да спрем до тук. Оттатък билото небето пада -
връз бялата пустиня,
каквато я видяха летящите ни братя.
Златистите поля не ще ни скрият от пожара
на залеза, обагрил остроръките дървета.
Кои сте вие, тайнствени ловци?! -
замахнали със ножа.
Преди да го забиете в гърба ни, спрете! -
И вижте как извира светлината. ...