Сънят на Неспящата
Неспящата от сънища се плаши,
от краля скиптъра приел,
побрала е в кристалната си чаша
сълзите на поробения елф.
А гномите с отблъскващата външност
пристъпват сякаш на парад,
тук в чантата й безразборно дрънкат
монетите, спасяващи от глад.
Поклонници на здрача, тъмнината,
преследват я с неистов смях,
не слиза бавно от високото, когато
по пътя е преследвана от страх.
Джуджетата се клатят като шерпи,
помъкнали поредния си товар,
Неспящата от студ не потреперва
в зениците й не гори пожар.
Отдавна тя не вярва в тез хобити
и в пръстени, всевиждащи очи,
но сто очи с клепачите присвити
към нея са насочили лъчи.
И може би Неспящата е властелинът,
в когото вярва всеки елф,
и всички гласове, преминали пустини,
и кралят, който скиптъра е взел.
Дали и в своя сън живее в светлината,
и слънцето приема за модел,
но слиза бавно от високото, когато
молитвите й Бог не е приел!?
Стихотворението е вдъхновено от коментар на Жабокът/Ви/
към моето стихотворение "Поредният сън", където той
посочи, че би го нарекъл "Сънят на неспящата".
Изказвам своите благодарности към Ви.
© Димитър Станчев All rights reserved.
