Сънят на Неспящата
Неспящата от сънища се плаши,
от краля скиптъра приел,
побрала е в кристалната си чаша
сълзите на поробения елф.
А гномите с отблъскващата външност
пристъпват сякаш на парад,
тук в чантата й безразборно дрънкат
монетите, спасяващи от глад.
Поклонници на здрача, тъмнината,
преследват я с неистов смях,
не слиза бавно от високото, когато
по пътя е преследвана от страх.
Джуджетата се клатят като шерпи,
помъкнали поредния си товар,
Неспящата от студ не потреперва
в зениците й не гори пожар.
Отдавна тя не вярва в тез хобити
и в пръстени, всевиждащи очи,
но сто очи с клепачите присвити
към нея са насочили лъчи.
И може би Неспящата е властелинът,
в когото вярва всеки елф,
и всички гласове, преминали пустини,
и кралят, който скиптъра е взел.
Дали и в своя сън живее в светлината,
и слънцето приема за модел,
но слиза бавно от високото, когато
молитвите й Бог не е приел!?
Стихотворението е вдъхновено от коментар на Жабокът/Ви/
към моето стихотворение "Поредният сън", където той
посочи, че би го нарекъл "Сънят на неспящата".
Изказвам своите благодарности към Ви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
