perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
25.01.2022 г., 10:22 ч.

Сънят на Неспящата 

  Поезия » Друга
743 2 7

 

Неспящата от сънища се плаши,

от краля скиптъра приел,

побрала е в кристалната си чаша

сълзите на поробения елф.

 

А гномите с отблъскващата външност

пристъпват сякаш на парад,

тук в чантата й безразборно дрънкат

монетите, спасяващи от глад.

 

Поклонници на здрача, тъмнината,

преследват я с неистов смях,

не слиза бавно от високото, когато

по пътя е преследвана от страх.

 

Джуджетата се клатят като шерпи,

помъкнали поредния си товар,

Неспящата от студ не потреперва

в зениците й не гори пожар.

 

Отдавна тя не вярва в тез хобити

и в пръстени, всевиждащи очи,

но сто очи с клепачите присвити

към нея са насочили лъчи.

 

И може би Неспящата е властелинът,

в когото вярва всеки елф,

и всички гласове, преминали пустини,

и кралят, който скиптъра е взел.

 

Дали и в своя сън живее в светлината,

и слънцето приема за модел,

но слиза бавно от високото, когато

молитвите й Бог не е приел!?

 

Стихотворението е вдъхновено от коментар на Жабокът/Ви/

към моето стихотворение "Поредният сън", където той

посочи, че би го нарекъл "Сънят на неспящата".

Изказвам своите благодарности към Ви.

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??