Говоря със сърцето си,
а то, горкото, плаче.
Боли го от измислици
и от лъжи.
Страдалци мними,
а в душите си - палачи,
играят на мислители
и на светци.
Лети леглото ми,
но не е сладък залъка,
подир умората
не влизам във съня.
Бе друго завчера,
там всеки камък
тежеше си на мястото,
бе смях смехът.
Сърцето в мойта гръд
барабани метежно,
навремени замира
в ритъм плах.
Докато утрото копнежно
поръси миглите със лунен прах.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
