Говоря със сърцето си,
а то, горкото, плаче.
Боли го от измислици
и от лъжи.
Страдалци мними,
а в душите си - палачи,
играят на мислители
и на светци.
Лети леглото ми,
но не е сладък залъка,
подир умората
не влизам във съня.
Бе друго завчера,
там всеки камък
тежеше си на мястото,
бе смях смехът.
Сърцето в мойта гръд
барабани метежно,
навремени замира
в ритъм плах.
Докато утрото копнежно
поръси миглите със лунен прах.
© Христина Комаревска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
