Сърце
Говоря със сърцето си,
а то, горкото, плаче.
Боли го от измислици
и от лъжи.
Страдалци мними,
а в душите си - палачи,
играят на мислители
и на светци.
Лети леглото ми,
но не е сладък залъка,
подир умората
не влизам във съня.
Бе друго завчера,
там всеки камък
тежеше си на мястото,
бе смях смехът.
Сърцето в мойта гръд
барабани метежно,
навремени замира
в ритъм плах.
Докато утрото копнежно
поръси миглите със лунен прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
