Nov 26, 2011, 8:01 PM

Сърце 

  Poetry » Phylosophy
745 0 8
Изтърпя ме - самотно сърце,
изтърпя мойте парещи рани
по кървящите боси нозе,
със които катерех вулкани...
Падах, ставах и сили пилях,
да премина горещата лава,
без света, който бавно градях
върху теб - и за миг да пострада...
Все очаквах да срещна добро,
все се молех светът да е топъл
и красив... но поредното зло
в мен изтръгваше времето с вопъл... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Random works
: ??:??