chvassilev (Чавдар )
223 179
26.11.2011 г., 20:01 ч.

Сърце 

  Поезия » Философска
713 0 8

Изтърпя ме - самотно сърце,
изтърпя мойте парещи рани
по кървящите боси нозе,
със които катерех вулкани...

Падах, ставах и сили пилях,
да премина горещата лава,
без света, който бавно градях
върху теб - и за миг да пострада...

Все очаквах да срещна добро,
все се молех светът да е топъл
и красив... но поредното зло
в мен изтръгваше времето с вопъл...

Все очаквах да срещна съдби
и с душите им аз да играя
най-красивите земни игри,
да се слеем с духа на безкрая.

Все очаквах да срещна любов
и в косите ú дом да си свия,
да летя върху вятъра нов
и в очите му - обич да пия.

 

Не дочаках - ни дом, ни любов,
ни петаче в душата ми клета...
Лъхне нежност - а после суров
вятър зимен във нея все скита...

Не успях, знам, самотно сърце,
не успях да те видя щастливо,
всичко сякаш и времето взе
само мен трябва ти... да проклинаш...

© Чавдар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??