26.11.2011 г., 20:01 ч.

Сърце 

  Поезия » Философска
726 0 8
Изтърпя ме - самотно сърце,
изтърпя мойте парещи рани
по кървящите боси нозе,
със които катерех вулкани...
Падах, ставах и сили пилях,
да премина горещата лава,
без света, който бавно градях
върху теб - и за миг да пострада...
Все очаквах да срещна добро,
все се молех светът да е топъл
и красив... но поредното зло
в мен изтръгваше времето с вопъл... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Предложения
: ??:??