Sep 25, 2015, 7:54 AM

Сърце

Poetry » Love

508 0 0

Сърце от вятър тихо не стои.
Хвърчи, помита, разпилява.
Сърце от вятър не притваря очи,
а хвърля се, в каквото не познава.

Сърце от огън не тлее в самота.
Руши, отнася и изгаря.
Сърце от огън не се чуди кога,
а днес, сега, за всичко се отваря.

Сърце такова владее света
и нищичко не може да го спре!
Роден си с дъх за свобода.
За секунда бях ли част от теб?

Не, не искам да спираш до мен.
Аз такъв бях си те пожелала
и знаех, че ще дойде този ден.
Върви, полет и жар раздавай!

25.09.2015г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0