Aug 4, 2009, 8:22 PM

Сърце

  Poetry » Love
1.4K 0 3

Казах колко много обичам да те гледам как спиш,

как обичам да слагаш ръка върху мен.

Как искам да слушам твоето дишане.

И не искам твоите очи да са така далеч.

Искам да виждам това, което гледаш ти. 

Давай, вземи последния ми дъх,

аз не искам повече да живея така.

Едно малко сърце тупти самотно в мен.

Ако се загубя в морето,

дали ще се опиташ да ме намериш ти?

Дали ще ме върнеш у дома?

Аз през огън минах за теб,

през ада на безсънието.

А сега ти си далеч от мен

и аз все още съм сянка в нощта,

чакаща да ме откриеш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някой All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...