4.08.2009 г., 20:22

Сърце

1.4K 0 3

Казах колко много обичам да те гледам как спиш,

как обичам да слагаш ръка върху мен.

Как искам да слушам твоето дишане.

И не искам твоите очи да са така далеч.

Искам да виждам това, което гледаш ти. 

Давай, вземи последния ми дъх,

аз не искам повече да живея така.

Едно малко сърце тупти самотно в мен.

Ако се загубя в морето,

дали ще се опиташ да ме намериш ти?

Дали ще ме върнеш у дома?

Аз през огън минах за теб,

през ада на безсънието.

А сега ти си далеч от мен

и аз все още съм сянка в нощта,

чакаща да ме откриеш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...