4.08.2009 г., 20:22

Сърце

1.4K 0 3

Казах колко много обичам да те гледам как спиш,

как обичам да слагаш ръка върху мен.

Как искам да слушам твоето дишане.

И не искам твоите очи да са така далеч.

Искам да виждам това, което гледаш ти. 

Давай, вземи последния ми дъх,

аз не искам повече да живея така.

Едно малко сърце тупти самотно в мен.

Ако се загубя в морето,

дали ще се опиташ да ме намериш ти?

Дали ще ме върнеш у дома?

Аз през огън минах за теб,

през ада на безсънието.

А сега ти си далеч от мен

и аз все още съм сянка в нощта,

чакаща да ме откриеш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...