Сърце да обикна
Сега споря с вятъра пролетен,
че цветята му нежни бледнеят пред теб,
че навеждат глави, щом усмихнеш се ти
и че облак проплаква,
щом в очите ти блеснат сълзи.
Сега споря с мечтите си,
че за тебе родени са
и преди тебе ги нямаше,
макар нещо да имаше.
Сега ще оборя и Слънцето,
без което никой не можеше,
че вече не е единствено,
и че грее ме ново, по-силно от него.
Сега ще се скарам с Бога,
че крил те е толкова дълго от мене,
че ме е държал без пролетно дихание,
без хоризонти, без светлина,
сякаш е мое желание.
А сега ще му благодаря,
че ни срещна тук на земята,
че ми даде очи да те видя
и че даде ми глас да те викна
и ми даде сърце, да обикна.
че цветята му нежни бледнеят пред теб,
че навеждат глави, щом усмихнеш се ти
и че облак проплаква,
щом в очите ти блеснат сълзи.
Сега споря с мечтите си,
че за тебе родени са
и преди тебе ги нямаше,
макар нещо да имаше.
Сега ще оборя и Слънцето,
без което никой не можеше,
че вече не е единствено,
и че грее ме ново, по-силно от него.
Сега ще се скарам с Бога,
че крил те е толкова дълго от мене,
че ме е държал без пролетно дихание,
без хоризонти, без светлина,
сякаш е мое желание.
А сега ще му благодаря,
че ни срещна тук на земята,
че ми даде очи да те видя
и че даде ми глас да те викна
и ми даде сърце, да обикна.
© Исмет Хаджи All rights reserved.
