Сърце на моята Любов...
стопила ледове по върховете,
не бих си мръднала и пръста аз,
не сетя ли безумното летене.
Със пърхането пеперудено вълнение
аз бих разтворила врати,
за двойните салта в сърцето
преминала бих всички широти.
Със лудите дихания на здрача
с препускащи коне във моя пулс,
към висини потегля пак душата
в поредния си огнен тръс.
Със светлите трептения зората
към залеза върви по своя път,
с безумните копнения телата
чертаят своя земен кръг.
Със пролетни цветя и звездни нощи
обсипвам пътя си към теб...
Небе на лунните ми полети.
Сърце на моята Любов...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Браво!