Сърце на моята Любов...
стопила ледове по върховете,
не бих си мръднала и пръста аз,
не сетя ли безумното летене.
Със пърхането пеперудено вълнение
аз бих разтворила врати,
за двойните салта в сърцето
преминала бих всички широти.
Със лудите дихания на здрача
с препускащи коне във моя пулс,
към висини потегля пак душата
в поредния си огнен тръс.
Със светлите трептения зората
към залеза върви по своя път,
с безумните копнения телата
чертаят своя земен кръг.
Със пролетни цветя и звездни нощи
обсипвам пътя си към теб...
Небе на лунните ми полети.
Сърце на моята Любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Браво!