Сърце от камък
Сърце от камък
Сърце от камък имаш ти,
сърце от лед и мрак,
душата ти - от дявола
пленена душа,
прободена, студена...
В очите блясък имаш,
там чете се самота,
ръцете ти студени - камък -
сковани са така.
От устните ти леден дъх
излиза, сковал е моята
душа.
Аз искам този лед
да разтопя и с любов
да те създам,
но този лед и мен сковава
и гаси пламъка в моята душа.
Сега сме двама ледени в нощта,
без жар, без обич,
без топлина,
обвита в самота,
студени статуи, оставени в нощта.
© Джулияна Николова All rights reserved.
