Сърцето ми избра си тебе -
ти да бъдеш неговото бреме.
Ти криле му даваш да лети,
но нанасяш му безброй щети.
Ти лекуваш всичките му рани,
но доскъсваш дрехите му сдрани.
Ти отваряш му все нови двери,
но от студ го караш да трепери.
Ти си свята болка и наслада,
ти си като огъня от клада -
стопляш като чаша бяло вино,
но изгаряш в мене всичко живо.
© Дарина Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...