Сърцето ми избра си тебе -
ти да бъдеш неговото бреме.
Ти криле му даваш да лети,
но нанасяш му безброй щети.
Ти лекуваш всичките му рани,
но доскъсваш дрехите му сдрани.
Ти отваряш му все нови двери,
но от студ го караш да трепери.
Ти си свята болка и наслада,
ти си като огъня от клада -
стопляш като чаша бяло вино,
но изгаряш в мене всичко живо.