Sep 25, 2011, 2:40 PM

Сърцето ми изстина 

  Poetry
525 0 1

Стича се надолу поредната сълза
и от нея няма никаква полза,
една повече или пък по-малко -
положението наистина е жалко...

 

Гледам я във счупеното огледало,
стоя си сам, там, в онова бунгало...
Не спирам да се взирам във сълзата,
стича се бавно надолу по бузата.

 

И по още една сълза отровна,
след всяко мигане се отронва,
макар за нищо да не е виновна,
тя бързо предната догонва...

 

Настига я и мигом ù предава,
какво е усещането ново в мен...
Тъга бе чувството тогава,
бях напълно в неин плен...

 

Сълзата аз няма да избърша,
преди нещо друго да извърша.
Да ти кажа цялата истина.
Сърцето ми наистина изстина...

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разбрах,че ако един човек те кара да пророниш дори една сълза и тя не е от радост,то тогава човекът не си заслужава. Защо? Защото никой няма право да отнема усмивките на другия.
Random works
: ??:??